Моето лято
Лято мое, дъхаво и свежо,
с морски бриз, до мене долетя,
слънчев лъч по бялата ми кожа,
нарисува странни, огнени цветя
Сутрин от росата отпиваш нежно,
с медена лъжичка на пчела,
вечер с песен щурчето поглежда,
между розите, на старата леха.
Лято мое, огнено, лъчисто,
сокове, във вените ми влей,
зареди ме с енергията си чиста,
та душата, в студ, да преживее.
Ти звъниш във всяка клонка,
на подмладилата се гора,
ти събираш ни по двойки,
по бреговете, на древната река.
Лято мое, ти си ручей във съня,
изчистил душевните ми наноси,
в изгрева си кодирал песента,
да ме следва, в болка и радости.
Лято мое, дъх ненаситен,
обагрена ми е с огън кръвта,
ще те живея и ще те дишам,
дордето свърши и за мен света!
© Миночка Митева All rights reserved.
