Лято мое, дъхаво и свежо,
с морски бриз, до мене долетя,
слънчев лъч по бялата ми кожа,
нарисува странни, огнени цветя
Сутрин от росата отпиваш нежно,
с медена лъжичка на пчела,
вечер с песен щурчето поглежда,
между розите, на старата леха.
Лято мое, огнено, лъчисто,
сокове, във вените ми влей,
зареди ме с енергията си чиста,
та душата, в студ, да преживее. ...