M1234567891 (Миночка Митева)
435 13205
9.07.2021 г., 0:12 ч.

Моето лято 

  Поезия » Друга
1667 3 24

Лято мое, дъхаво и свежо,

с морски бриз, до мене долетя,

 слънчев лъч по бялата ми кожа,

нарисува странни, огнени цветя 

 

Сутрин от росата отпиваш нежно,

с медена лъжичка на пчела,

вечер с песен щурчето поглежда,

между розите, на старата леха.

 

Лято мое, огнено, лъчисто,

сокове, във вените ми влей,

зареди ме с енергията си чиста,

та душата, в студ, да преживее.

 

Ти звъниш във всяка клонка,

на подмладилата се гора,

ти събираш ни по двойки,

по бреговете, на древната река.

 

Лято мое, ти си ручей във съня,

изчистил душевните ми наноси,

в изгрева си кодирал песента,

да ме следва, в болка и радости.

 

Лято мое, дъх ненаситен,

обагрена ми е с огън кръвта,

ще те живея и ще те дишам,

дордето свърши и за мен света!

 

 

 

© Миночка Митева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Здравей, мое лято! »

19 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??