17 mar 2016, 16:17

Моето море 

  Poesía » Del paisaje
693 1 11

Очите притварям, при теб се завръщам,
ти си... във моето детство, море.
Боса на плажа, с душа те прегръщам,
спомен не си, щом те нося в сърце.

 

Топлият бриз и шумът на прибоя,
крясък на гларуси в лятната нощ,
лунна пътека към кея, покоя,
мидичка бяла в дланта за разкош.

 

Толкова обич в рапанче съм скрила,
цялото детство съм сложила там,
чистият смях на вълната щастлива,
слънцето влюбено в изгрева - плам.

 

С теб съм море, не мечта илюзорна,
нито измислен копнеж непознат,
оставам навеки твоя, покорна
бяла сирена... на сънния бряг.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??