Mar 17, 2016, 4:17 PM

Моето море 

  Poetry » Landscape
758 1 11

Очите притварям, при теб се завръщам,
ти си... във моето детство, море.
Боса на плажа, с душа те прегръщам,
спомен не си, щом те нося в сърце.

 

Топлият бриз и шумът на прибоя,
крясък на гларуси в лятната нощ,
лунна пътека към кея, покоя,
мидичка бяла в дланта за разкош.

 

Толкова обич в рапанче съм скрила,
цялото детство съм сложила там,
чистият смях на вълната щастлива,
слънцето влюбено в изгрева - плам.

 

С теб съм море, не мечта илюзорна,
нито измислен копнеж непознат,
оставам навеки твоя, покорна
бяла сирена... на сънния бряг.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??