Моето море
Очите притварям, при теб се завръщам,
ти си... във моето детство, море.
Боса на плажа, с душа те прегръщам,
спомен не си, щом те нося в сърце.
Топлият бриз и шумът на прибоя,
крясък на гларуси в лятната нощ,
лунна пътека към кея, покоя,
мидичка бяла в дланта за разкош.
Толкова обич в рапанче съм скрила,
цялото детство съм сложила там,
чистият смях на вълната щастлива,
слънцето влюбено в изгрева - плам.
С теб съм море, не мечта илюзорна,
нито измислен копнеж непознат,
оставам навеки твоя, покорна
бяла сирена... на сънния бряг.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
