Моето море
Очите притварям, при теб се завръщам,
ти си... във моето детство, море.
Боса на плажа, с душа те прегръщам,
спомен не си, щом те нося в сърце.
Топлият бриз и шумът на прибоя,
крясък на гларуси в лятната нощ,
лунна пътека към кея, покоя,
мидичка бяла в дланта за разкош.
Толкова обич в рапанче съм скрила,
цялото детство съм сложила там,
чистият смях на вълната щастлива,
слънцето влюбено в изгрева - плам.
С теб съм море, не мечта илюзорна,
нито измислен копнеж непознат,
оставам навеки твоя, покорна
бяла сирена... на сънния бряг.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Мезева Все права защищены
