8 dic 2009, 18:13

Моето начало

  Poesía » Otra
1.1K 1 25

                       “Къде започваш ти? Къде започваш...

                        И път ли си... Или дъждовна сянка.”

                                                             П. Парнарев

 

 

 

 

Започвам там, където ражда се дъждът,

от дъното на всички полети на птиците,

където, неувяхнала, стои изправена ръжта

или от някоя мечта стаила се в зениците.

 

От пътищата, срещнали се в кръстопът

и вятърът, единствено посоките изпращащ.

От топлата, разстлана под тревите пръст,

от ръка протегната простори да обхваща.

 

Започвам там, където рукват живите води,

от реката, търсила разбиране във своя бряг

и от там, където тишината почва да сълзи,

от въглена под пепелта, оставил своя знак.

 

От удара на нечие сърце, когато се събужда,

от дългото заглъхване на ирисите във очите,

от лъч, със който някой тъмното прокужда

и не иска нищо, освен да знае той, че е обичал.

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Монева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "и не иска нищо, освен да знае той, че е обичал."

    Щастлива 2010 година!
    Понеже не поиска нищо
    пожелавам ти всичко!
  • Евала!!!!!! Мнооо Яко!
  • Невероятен стих, както винаги!весели празници!
  • Ани, много, много те харесвам!!!Благодаря за прекрасната поезия...и за ВСИЧКО!
    БЪДНИ И ЧЕСТИТИ ПРАЗНИЦИ!
    БЪДИ ЩАСТЛИВА!
  • От топлата, разстлана под тревите пръст,
    от ръка протегната простори да обхваща.
    Ти си ми глътка жива вода!!!


Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...