8 дек. 2009 г., 18:13

Моето начало

1.1K 1 25

                       “Къде започваш ти? Къде започваш...

                        И път ли си... Или дъждовна сянка.”

                                                             П. Парнарев

 

 

 

 

Започвам там, където ражда се дъждът,

от дъното на всички полети на птиците,

където, неувяхнала, стои изправена ръжта

или от някоя мечта стаила се в зениците.

 

От пътищата, срещнали се в кръстопът

и вятърът, единствено посоките изпращащ.

От топлата, разстлана под тревите пръст,

от ръка протегната простори да обхваща.

 

Започвам там, където рукват живите води,

от реката, търсила разбиране във своя бряг

и от там, където тишината почва да сълзи,

от въглена под пепелта, оставил своя знак.

 

От удара на нечие сърце, когато се събужда,

от дългото заглъхване на ирисите във очите,

от лъч, със който някой тъмното прокужда

и не иска нищо, освен да знае той, че е обичал.

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Монева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "и не иска нищо, освен да знае той, че е обичал."

    Щастлива 2010 година!
    Понеже не поиска нищо
    пожелавам ти всичко!
  • Евала!!!!!! Мнооо Яко!
  • Невероятен стих, както винаги!весели празници!
  • Ани, много, много те харесвам!!!Благодаря за прекрасната поезия...и за ВСИЧКО!
    БЪДНИ И ЧЕСТИТИ ПРАЗНИЦИ!
    БЪДИ ЩАСТЛИВА!
  • От топлата, разстлана под тревите пръст,
    от ръка протегната простори да обхваща.
    Ти си ми глътка жива вода!!!


Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...