8.12.2009 г., 18:13

Моето начало

1.1K 1 25

                       “Къде започваш ти? Къде започваш...

                        И път ли си... Или дъждовна сянка.”

                                                             П. Парнарев

 

 

 

 

Започвам там, където ражда се дъждът,

от дъното на всички полети на птиците,

където, неувяхнала, стои изправена ръжта

или от някоя мечта стаила се в зениците.

 

От пътищата, срещнали се в кръстопът

и вятърът, единствено посоките изпращащ.

От топлата, разстлана под тревите пръст,

от ръка протегната простори да обхваща.

 

Започвам там, където рукват живите води,

от реката, търсила разбиране във своя бряг

и от там, където тишината почва да сълзи,

от въглена под пепелта, оставил своя знак.

 

От удара на нечие сърце, когато се събужда,

от дългото заглъхване на ирисите във очите,

от лъч, със който някой тъмното прокужда

и не иска нищо, освен да знае той, че е обичал.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Монева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "и не иска нищо, освен да знае той, че е обичал."

    Щастлива 2010 година!
    Понеже не поиска нищо
    пожелавам ти всичко!
  • Евала!!!!!! Мнооо Яко!
  • Невероятен стих, както винаги!весели празници!
  • Ани, много, много те харесвам!!!Благодаря за прекрасната поезия...и за ВСИЧКО!
    БЪДНИ И ЧЕСТИТИ ПРАЗНИЦИ!
    БЪДИ ЩАСТЛИВА!
  • От топлата, разстлана под тревите пръст,
    от ръка протегната простори да обхваща.
    Ти си ми глътка жива вода!!!


Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...