Dec 8, 2009, 6:13 PM

Моето начало

  Poetry » Other
1.1K 1 25

                       “Къде започваш ти? Къде започваш...

                        И път ли си... Или дъждовна сянка.”

                                                             П. Парнарев

 

 

 

 

Започвам там, където ражда се дъждът,

от дъното на всички полети на птиците,

където, неувяхнала, стои изправена ръжта

или от някоя мечта стаила се в зениците.

 

От пътищата, срещнали се в кръстопът

и вятърът, единствено посоките изпращащ.

От топлата, разстлана под тревите пръст,

от ръка протегната простори да обхваща.

 

Започвам там, където рукват живите води,

от реката, търсила разбиране във своя бряг

и от там, където тишината почва да сълзи,

от въглена под пепелта, оставил своя знак.

 

От удара на нечие сърце, когато се събужда,

от дългото заглъхване на ирисите във очите,

от лъч, със който някой тъмното прокужда

и не иска нищо, освен да знае той, че е обичал.

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Монева All rights reserved.

Comments

Comments

  • "и не иска нищо, освен да знае той, че е обичал."

    Щастлива 2010 година!
    Понеже не поиска нищо
    пожелавам ти всичко!
  • Евала!!!!!! Мнооо Яко!
  • Невероятен стих, както винаги!весели празници!
  • Ани, много, много те харесвам!!!Благодаря за прекрасната поезия...и за ВСИЧКО!
    БЪДНИ И ЧЕСТИТИ ПРАЗНИЦИ!
    БЪДИ ЩАСТЛИВА!
  • От топлата, разстлана под тревите пръст,
    от ръка протегната простори да обхваща.
    Ти си ми глътка жива вода!!!


Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...