Моето небе

1 sept 2009, 22:45

Poesía

1079 0 2

Издишвам небето и то ме поглъща,
очите ми, забити в него, ослепяват
от синята му безкрайност и безнадежност
и търся, но облак не намирам.
Ах, колко е безкрайно!
Лабиринт без стени, без изход,
свеждам глава и виждам колко съм нищожен,
най-хубавото от мен не може да бъде видяно от никой,
защото е в моето небе!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Моето небе

Искате да прочетете повече?

Propuestas