Моето небе

Poesía

1.3K 0 2

Издишвам небето и то ме поглъща,

очите ми, забити в него, ослепяват

от синята му безкрайност и безнадежност

и търся, но облак не намирам.

Ах, колко е безкрайно!

Лабиринт без стени, без изход,

свеждам глава и виждам колко съм нищожен,

най-хубавото от мен не може да бъде видяно от никой,

защото е в моето небе!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Доротея (Маргарита Дянкова)

"Издишвам небето и то ме поглъща"- колко силна строфа!",
"Лабиринт без стени, без изход"- колко оригинално написана мисъл за небето! И после:
"Най-хубавото от мен не може да бъде видяно от никой,
защото е в моето небе"- колко скромна и мъдра мисъл.
Поздрави! Докосна душата ми!

2009-09-08T18:34:45+03:00
azura_luna (Петя Стефанова)

Всеки човек има свое небе,разстилащо се над неговиия мъничък свят...Различни и уникални сме и не трябва да позволяваме да се превръщаме в незабележими хора...

2009-09-01T22:49:47+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0