Моето небе

Поэзия

1.3K 0 2

Издишвам небето и то ме поглъща,

очите ми, забити в него, ослепяват

от синята му безкрайност и безнадежност

и търся, но облак не намирам.

Ах, колко е безкрайно!

Лабиринт без стени, без изход,

свеждам глава и виждам колко съм нищожен,

най-хубавото от мен не може да бъде видяно от никой,

защото е в моето небе!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Доротея (Маргарита Дянкова)

"Издишвам небето и то ме поглъща"- колко силна строфа!",
"Лабиринт без стени, без изход"- колко оригинално написана мисъл за небето! И после:
"Най-хубавото от мен не може да бъде видяно от никой,
защото е в моето небе"- колко скромна и мъдра мисъл.
Поздрави! Докосна душата ми!

2009-09-08T18:34:45+03:00
azura_luna (Петя Стефанова)

Всеки човек има свое небе,разстилащо се над неговиия мъничък свят...Различни и уникални сме и не трябва да позволяваме да се превръщаме в незабележими хора...

2009-09-01T22:49:47+03:00