Моето небе

Poetry

1.3K 0 2

Издишвам небето и то ме поглъща,

очите ми, забити в него, ослепяват

от синята му безкрайност и безнадежност

и търся, но облак не намирам.

Ах, колко е безкрайно!

Лабиринт без стени, без изход,

свеждам глава и виждам колко съм нищожен,

най-хубавото от мен не може да бъде видяно от никой,

защото е в моето небе!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Доротея (Маргарита Дянкова)

"Издишвам небето и то ме поглъща"- колко силна строфа!",
"Лабиринт без стени, без изход"- колко оригинално написана мисъл за небето! И после:
"Най-хубавото от мен не може да бъде видяно от никой,
защото е в моето небе"- колко скромна и мъдра мисъл.
Поздрави! Докосна душата ми!

2009-09-08T18:34:45+03:00
azura_luna (Петя Стефанова)

Всеки човек има свое небе,разстилащо се над неговиия мъничък свят...Различни и уникални сме и не трябва да позволяваме да се превръщаме в незабележими хора...

2009-09-01T22:49:47+03:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0