1.09.2009 г., 22:45 ч.
Моето небе
1077
0
2
Издишвам небето и то ме поглъща,
очите ми, забити в него, ослепяват
от синята му безкрайност и безнадежност
и търся, но облак не намирам.
Ах, колко е безкрайно!
Лабиринт без стени, без изход,
свеждам глава и виждам колко съм нищожен,
най-хубавото от мен не може да бъде видяно от никой,
защото е в моето небе!
очите ми, забити в него, ослепяват
от синята му безкрайност и безнадежност
и търся, но облак не намирам.
Ах, колко е безкрайно!
Лабиринт без стени, без изход,
свеждам глава и виждам колко съм нищожен,
най-хубавото от мен не може да бъде видяно от никой,
защото е в моето небе!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход РегистрацияПредложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
