7 ene 2010, 21:34

Моето слънце...

  Poesía » Otra
901 0 9

Моето слънце, незнайно защо

всяка сутрин от запад се буди.

А луната седи и се чуди -

как така?! Толкова ли объркан света е?!

 

 

Моето слънце, незнайно и как,

само във мойта усмивка искри.

Пеперудено-сладка била е нощта,

а навън вече снегът заваля...

 

 

Моето слънце, незнайно защо,

в очите ми своя слънчев лъч праща.

Моето слънце утрото ще дочака,

със своята слънчева нежност да ме разбуди...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...