Моето слънце...

Poesía » Otra

898 0 9

Моето слънце, незнайно защо

всяка сутрин от запад се буди.

А луната седи и се чуди -

как така?! Толкова ли объркан света е?!

Моето слънце, незнайно и как,

само във мойта усмивка искри.

Пеперудено-сладка била е нощта,

а навън вече снегът заваля...

Моето слънце, незнайно защо,

в очите ми своя слънчев лъч праща.

Моето слънце утрото ще дочака,

със своята слънчева нежност да ме разбуди...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Индиана (Криси)

И аз от запад целувка ти пращам

2010-01-14T18:27:59+02:00
paula (Паула Петрова)

Важното е, че винаги изгрява!

2010-01-08T13:04:13+02:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

И аз като Поли ще кажа: Не е важна посоката, от която изгрява, важна е топлината, която излъчва!

2010-01-07T23:38:21+02:00
pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

...важното е да топли!*

2010-01-07T23:21:45+02:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

Нелко, знаеш, че обичам твоето Слънце!
Благодаря ти за тази красота!

2010-01-07T22:36:13+02:00