Моето слънце...
Моето слънце, незнайно защо
всяка сутрин от запад се буди.
А луната седи и се чуди -
как така?! Толкова ли объркан света е?!
Моето слънце, незнайно и как,
само във мойта усмивка искри.
Пеперудено-сладка била е нощта,
а навън вече снегът заваля...
Моето слънце, незнайно защо,
в очите ми своя слънчев лъч праща.
Моето слънце утрото ще дочака,
със своята слънчева нежност да ме разбуди...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
