Моето слънце...

Poetry » Other

894 0 9

Моето слънце, незнайно защо

всяка сутрин от запад се буди.

А луната седи и се чуди -

как така?! Толкова ли объркан света е?!

Моето слънце, незнайно и как,

само във мойта усмивка искри.

Пеперудено-сладка била е нощта,

а навън вече снегът заваля...

Моето слънце, незнайно защо,

в очите ми своя слънчев лъч праща.

Моето слънце утрото ще дочака,

със своята слънчева нежност да ме разбуди...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Индиана (Криси)

И аз от запад целувка ти пращам

2010-01-14T18:27:59+02:00
paula (Паула Петрова)

Важното е, че винаги изгрява!

2010-01-08T13:04:13+02:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

И аз като Поли ще кажа: Не е важна посоката, от която изгрява, важна е топлината, която излъчва!

2010-01-07T23:38:21+02:00
pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

...важното е да топли!*

2010-01-07T23:21:45+02:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

Нелко, знаеш, че обичам твоето Слънце!
Благодаря ти за тази красота!

2010-01-07T22:36:13+02:00