30 nov 2020, 8:00  

Моето Сузуки

945 0 2

Моето Сузуки

вози каки със подути джуки

черни кожени седалки,

дето бият с полицейски палки.

 

То е вече кат' закон:

вътре сядат лели с' силикон,

чичковци броят парите на ръка,

влизайки във моята кола.

 

Вътре ли си, почва нашата забава,

клати се колата, пуска пара,

гумите ѝ свирят на завоя,

вдъхват минувачу параноя.

 

Светят ярко циферблати,

на кормилото – ръце космати,

газта – натисната до край,

освободи амбриажа, скорост дай!

 

Къси, дълги, халогени,

светещи лица засмени,

но уви, беля се случи –

Сузукито крайпътен стълб улучи.

Разцепено на две –

 в близкото дере,

занесено от местните мангали

в пункта за отпадъчни метали.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Клажер от Килиджевци Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво за иронията, даже сарказъм, и за намясто употребения падеж "минувачу", за думата "амбриаж" - това подсилва подигравателния стил, както и за неспестената истина за нашенските мангали, без да те интересува тъпата западняшка "политкоректност", която едно към едно напомня руските комунистически убийци-политкомисари от първата половина на 20 век. Много ме забавлява с предизвикателствата си към лимитираните мозъчни пространства, съставляващи празни множества.
  • Сузуки Витара ли?
    Яки сънища сънуваш. Сутрин имаш ли мускулна треска?

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...