Моето Сузуки

30 нояб. 2020 г., 08:00 2020-12-01T00:17:52+02:00

Поэзия » Юмористическая

600 0 2

Моето Сузуки

вози каки със подути джуки

черни кожени седалки,

дето бият с полицейски палки.

То е вече кат' закон:

вътре сядат лели с' силикон,

чичковци броят парите на ръка,

влизайки във моята кола.

Вътре ли си, почва нашата забава,

клати се колата, пуска пара,

гумите ѝ свирят на завоя,

вдъхват минувачу параноя.

Светят ярко циферблати,

на кормилото – ръце космати,

газта – натисната до край,

освободи амбриажа, скорост дай!

Къси, дълги, халогени,

светещи лица засмени,

но уви, беля се случи –

Сузукито крайпътен стълб улучи.

Разцепено на две –

в близкото дере,

занесено от местните мангали

в пункта за отпадъчни метали.

Bezzhichen (Безжичен)

2020-12-13T14:54:55+02:00

Браво за иронията, даже сарказъм, и за намясто употребения падеж "минувачу", за думата "амбриаж" - това подсилва подигравателния стил, както и за неспестената истина за нашенските мангали, без да те интересува тъпата западняшка "политкоректност", която едно към едно напомня руските комунистически убийци-политкомисари от първата половина на 20 век. Много ме забавлява с предизвикателствата си към лимитираните мозъчни пространства, съставляващи празни множества.
щураче (любимка)

2020-11-30T08:38:47+02:00

Сузуки Витара ли?
Яки сънища сънуваш. Сутрин имаш ли мускулна треска?