Моето Сузуки
Моето Сузуки
вози каки със подути джуки
черни кожени седалки,
дето бият с полицейски палки.
То е вече кат' закон:
вътре сядат лели с' силикон,
чичковци броят парите на ръка,
влизайки във моята кола.
Вътре ли си, почва нашата забава,
клати се колата, пуска пара,
гумите ѝ свирят на завоя,
вдъхват минувачу параноя.
Светят ярко циферблати,
на кормилото – ръце космати,
газта – натисната до край,
освободи амбриажа, скорост дай!
Къси, дълги, халогени,
светещи лица засмени,
но уви, беля се случи –
Сузукито крайпътен стълб улучи.
Разцепено на две –
в близкото дере,
занесено от местните мангали
в пункта за отпадъчни метали.
© Клажер от Килиджевци All rights reserved.
