23 jun 2007, 22:48

Моето училище

  Poesía
2.2K 0 1

Моето училище

И ненадейно пак се връщам тук
и спомням си за дните ми в училище.
Отново чувам онзи звук
от местене на чинове във стаите.


И виждам пак учителят как влиза,
пристъпва в стаята отново.
И чувам ученици как излизат,
привършили с учението и казали: "Готово!"


И пак си спомням как звънеше звънецът,
забързано, като че тича за някъде.
Отвън го чу дори и щурецът,
изплаши се, излетя нанякъде.


Аз помня как и ние излитахме
при първия звук на звънеца.
Без дори и учителя да попитаме,
изскачахме навън при щуреца.


И виждам още моите приятели добри,
с които радости и мъки си деляхме.
И аз ще помня винаги това,
което тука преживяхме...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Люляк Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Похвално е, че се стремиш да създаваш поезия, особено на тази възраст. Опитай се да търсиш повече ритъм и динамика в подредбата на стиховете и ще стане, ще видиш! Слагам 2 на този стихотворен опит - нека това не те обижда - пред себе си имаш още много стихотворения!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...