23 июн. 2007 г., 22:48

Моето училище

2.2K 0 1

Моето училище

И ненадейно пак се връщам тук
и спомням си за дните ми в училище.
Отново чувам онзи звук
от местене на чинове във стаите.


И виждам пак учителят как влиза,
пристъпва в стаята отново.
И чувам ученици как излизат,
привършили с учението и казали: "Готово!"


И пак си спомням как звънеше звънецът,
забързано, като че тича за някъде.
Отвън го чу дори и щурецът,
изплаши се, излетя нанякъде.


Аз помня как и ние излитахме
при първия звук на звънеца.
Без дори и учителя да попитаме,
изскачахме навън при щуреца.


И виждам още моите приятели добри,
с които радости и мъки си деляхме.
И аз ще помня винаги това,
което тука преживяхме...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Люляк Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Похвално е, че се стремиш да създаваш поезия, особено на тази възраст. Опитай се да търсиш повече ритъм и динамика в подредбата на стиховете и ще стане, ще видиш! Слагам 2 на този стихотворен опит - нека това не те обижда - пред себе си имаш още много стихотворения!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...