23.06.2007 г., 22:48

Моето училище

2.2K 0 1

Моето училище

И ненадейно пак се връщам тук
и спомням си за дните ми в училище.
Отново чувам онзи звук
от местене на чинове във стаите.


И виждам пак учителят как влиза,
пристъпва в стаята отново.
И чувам ученици как излизат,
привършили с учението и казали: "Готово!"


И пак си спомням как звънеше звънецът,
забързано, като че тича за някъде.
Отвън го чу дори и щурецът,
изплаши се, излетя нанякъде.


Аз помня как и ние излитахме
при първия звук на звънеца.
Без дори и учителя да попитаме,
изскачахме навън при щуреца.


И виждам още моите приятели добри,
с които радости и мъки си деляхме.
И аз ще помня винаги това,
което тука преживяхме...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Люляк Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Похвално е, че се стремиш да създаваш поезия, особено на тази възраст. Опитай се да търсиш повече ритъм и динамика в подредбата на стиховете и ще стане, ще видиш! Слагам 2 на този стихотворен опит - нека това не те обижда - пред себе си имаш още много стихотворения!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...