Jun 23, 2007, 10:48 PM

Моето училище

  Poetry
2.2K 0 1

Моето училище

И ненадейно пак се връщам тук
и спомням си за дните ми в училище.
Отново чувам онзи звук
от местене на чинове във стаите.


И виждам пак учителят как влиза,
пристъпва в стаята отново.
И чувам ученици как излизат,
привършили с учението и казали: "Готово!"


И пак си спомням как звънеше звънецът,
забързано, като че тича за някъде.
Отвън го чу дори и щурецът,
изплаши се, излетя нанякъде.


Аз помня как и ние излитахме
при първия звук на звънеца.
Без дори и учителя да попитаме,
изскачахме навън при щуреца.


И виждам още моите приятели добри,
с които радости и мъки си деляхме.
И аз ще помня винаги това,
което тука преживяхме...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Люляк All rights reserved.

Comments

Comments

  • Похвално е, че се стремиш да създаваш поезия, особено на тази възраст. Опитай се да търсиш повече ритъм и динамика в подредбата на стиховете и ще стане, ще видиш! Слагам 2 на този стихотворен опит - нека това не те обижда - пред себе си имаш още много стихотворения!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...