Jun 23, 2007, 10:48 PM

Моето училище

  Poetry
2.2K 0 1

Моето училище

И ненадейно пак се връщам тук
и спомням си за дните ми в училище.
Отново чувам онзи звук
от местене на чинове във стаите.


И виждам пак учителят как влиза,
пристъпва в стаята отново.
И чувам ученици как излизат,
привършили с учението и казали: "Готово!"


И пак си спомням как звънеше звънецът,
забързано, като че тича за някъде.
Отвън го чу дори и щурецът,
изплаши се, излетя нанякъде.


Аз помня как и ние излитахме
при първия звук на звънеца.
Без дори и учителя да попитаме,
изскачахме навън при щуреца.


И виждам още моите приятели добри,
с които радости и мъки си деляхме.
И аз ще помня винаги това,
което тука преживяхме...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Люляк All rights reserved.

Comments

Comments

  • Похвално е, че се стремиш да създаваш поезия, особено на тази възраст. Опитай се да търсиш повече ритъм и динамика в подредбата на стиховете и ще стане, ще видиш! Слагам 2 на този стихотворен опит - нека това не те обижда - пред себе си имаш още много стихотворения!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....