4 feb 2009, 13:18

Могила за спомен 

  Poesía » Otra
2348 2 48
Тишината дойде като смърт подранила.
Като лоша поличба
                                  обърна камбаните
и издигна над мен островърха могила -
да напомня за теб,
                           като празното в дланите.
И ръцете ми свършиха тук.
                                     За нататък
имам само очи, мога с тях да прегръщам.
Твърдостта си откраднах
                                 от ядрото на камък
и я сложих най-долу - за основа на къща.
Но защо ли, за Бога,
                          най-труден е прагът?
Аз без теб от коя ли страна да застана?
Че от двете е пусто,
                       а небето ме стяга.
И земята боли... Там, където те няма!

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??