Feb 4, 2009, 1:18 PM

Могила за спомен

Poetry » Other

2.7K 2 48

Тишината дойде като смърт подранила.
Като лоша поличба
                                  обърна камбаните
и издигна над мен островърха могила -
да напомня за теб,
                           като празното в дланите.
И ръцете ми свършиха тук.
                                     За нататък
имам само очи, мога с тях да прегръщам.
Твърдостта си откраднах
                                 от ядрото на камък
и я сложих най-долу - за основа на къща.
Но защо ли, за Бога,
                          най-труден е прагът?
Аз без теб от коя ли страна да застана?
Че от двете е пусто,
                       а небето ме стяга.
И земята боли... Там, където те няма!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Индиана (Криси)

Ели, прочетох и коментарите. За мен лично стихотворението е прекрасно! Прочетох го няколко пъти. Може би жените го усещаме по-добре. И е нормално.

2009-06-23T21:52:19+03:00
PLAMEN4ETYy (Пламена Добрева )

!!!

2009-02-25T19:05:06+02:00
Napolitano (Валентин Желязков)

Номер 1 е!

2009-02-24T22:49:20+02:00
Paur (Симеон Дончев)

по-скоро съм с тома някъде в средата ми пропада, дотежава

2009-02-17T10:06:47+02:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

!!!
Поздрав и прегръдка,Ели!

2009-02-14T22:45:00+02:00