Могила за спомен
Тишината дойде като смърт подранила.
Като лоша поличба
обърна камбаните
и издигна над мен островърха могила -
да напомня за теб,
като празното в дланите.
И ръцете ми свършиха тук.
За нататък
имам само очи, мога с тях да прегръщам.
Твърдостта си откраднах
от ядрото на камък
и я сложих най-долу - за основа на къща.
Но защо ли, за Бога,
най-труден е прагът?
Аз без теб от коя ли страна да застана?
Че от двете е пусто,
а небето ме стяга.
И земята боли... Там, където те няма!
Като лоша поличба
обърна камбаните
и издигна над мен островърха могила -
да напомня за теб,
като празното в дланите.
И ръцете ми свършиха тук.
За нататък
имам само очи, мога с тях да прегръщам.
Твърдостта си откраднах
от ядрото на камък
и я сложих най-долу - за основа на къща.
Но защо ли, за Бога,
най-труден е прагът?
Аз без теб от коя ли страна да застана?
Че от двете е пусто,
а небето ме стяга.
И земята боли... Там, където те няма!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Стоянова Все права защищены
някъде в средата ми пропада, дотежава 
