25 oct 2019, 14:44

Моите кестени 

  Poesía » Del paisaje, Civil
627 0 0

Кестени, кестени, 
мои връстници, спътници мои от младостта.
Календарни символи на моя живот -
цъфнали пролет, есен отрупани с плод.

 

Кестени, кестени, 
цъфнали сте а е есен сега.
Защо, какво ви обърка,
какво ний сторихме с тази Земя?

 

Кестени, кестени,
клони разперили, дълбоко набраздена кора.
Много от вашите здрави, красиви събратя
паднаха под брадвата на глупостта.

 

Кестени, кестени,
земята застилате с ваште багри-листа.
В голите клони гнездата вий криете,
чакате птиците и пролетта.

 

Кестени, кестени, ще чакам и аз.

© Димитър Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??