Oct 25, 2019, 2:44 PM

Моите кестени

981 0 0

Кестени, кестени, 
мои връстници, спътници мои от младостта.
Календарни символи на моя живот -
цъфнали пролет, есен отрупани с плод.

 

Кестени, кестени, 
цъфнали сте а е есен сега.
Защо, какво ви обърка,
какво ний сторихме с тази Земя?

 

Кестени, кестени,
клони разперили, дълбоко набраздена кора.
Много от вашите здрави, красиви събратя
паднаха под брадвата на глупостта.

 

Кестени, кестени,
земята застилате с ваште багри-листа.
В голите клони гнездата вий криете,
чакате птиците и пролетта.

 

Кестени, кестени, ще чакам и аз.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...