Кестени, кестени,
мои връстници, спътници мои от младостта.
Календарни символи на моя живот -
цъфнали пролет, есен отрупани с плод.
Кестени, кестени,
цъфнали сте а е есен сега.
Защо, какво ви обърка,
какво ний сторихме с тази Земя?
Кестени, кестени,
клони разперили, дълбоко набраздена кора.
Много от вашите здрави, красиви събратя
паднаха под брадвата на глупостта.
Кестени, кестени,
земята застилате с ваште багри-листа.
В голите клони гнездата вий криете,
чакате птиците и пролетта.
Кестени, кестени, ще чакам и аз.
© Димитър Антонов Всички права запазени