10.08.2019 г., 10:53 ч.

Моите мастилени деца 

168 7 27

© Георги Каменов Всички права запазени

  • Децата ми

    ИнаКалина (Красимира Чакърова) ИнаКалина
    Поезия
    Понякога съм твърде пеперуден.
    Понякога съм повече зъбат.
    В неземна приказка! Дори прокуден,
    мастилото е кръвния ми брат!
    Пресичат граници и дишат рими. ...
      154  10  23 

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • mislitel (Георги Каменов)
    Благодаря за оценката, Цвети 🌹
  • ЦвететоБ (Цветето Б.)
    Много е хубаво! Поздрави!
  • mislitel (Георги Каменов)
    Много ми хареса казаното от теб, Иржи, тук. Благодаря!
  • Иржи (Ирина Филипова)
    Много е важно,Геопги,да си винаги себе си!Защото всеки е единствен и неповторим!...Харесва ми как изливаш мисълта си на един дъх,а където пуснеш и самоиронията....цената се удвоява!!!
  • mislitel (Георги Каменов)
    Благодаря за оценката, Катя.
  • Izumrudkata (Катя)
    Красива творба!Хареса ми!
  • mislitel (Георги Каменов)
    Благодаря, адаш.
  • генек (Георги Коновски)
    Умно, смислено и хубаво...
  • mislitel (Георги Каменов)
    Да, Надежда, така е, и така го чувствам.
    Благодаря ти.
  • Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Така е, Гош. Рошави, палави, усмихнати, или разплакани, стиховете са наши деца. Удрят, милват, разплакват...
  • mislitel (Георги Каменов)
    На въпросите ти, Мариела, отговори могат да дадат само читателите...
    Благодаря ти.
  • Maryroj (Мариела)
    "...поет от занаята.", а нима да си поет е занаят?
    Не са ли стиховете късче от душата,
    не са ли извор от сърцето -
    ще докосват ли другите сърца...
  • mislitel (Георги Каменов)
    О, без думи съм, Ина...
    Наистина!
  • ИнаКалина (Красимира Чакърова)
    Е, щом ме вдъхнови... "Децата ми"... Благодаря ти, Гош!
  • mislitel (Георги Каменов)
    Дами, карате ме да изчервявам бузки с вашите комплименти и мили думички 🌹
    Благодаря ви с поклон 🌹🌹🌹
  • Ангелче13 (Паднал ангел)
    И аз благодаря за розичката с усмивка
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Това е! Кавалерът наш - със 🌹 роза!
    За Ангелчето и за мен - Мимоза!

    Благодаря ти, Гош!
  • EvaRang (Eva Rang)
    Наистина пишеш възхитително. Е, това е талант!
  • mislitel (Георги Каменов)
    Благодаря на Мария и Ангелчето за прекрасните коментари и им поднасям по една (виртуална) роза 🌹🌹🌹
    Ничка, благодаря също и на теб, но с по една бира, за наздраве :"
  • Ангелче13 (Паднал ангел)
    Отглеждай си ги Георги, красиви са дечицата ти! Сърцето си знае най-добре! Поздравявам те!
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Да, тука всички ние сме щастливи
    с децата си мастилени, но живи,
    които в бъдното ще продължат
    следите ни от земния ни път.
    Така, дори тогава ще сме живи!
    Това разбрали, днес сме с тях щастливи!
  • Niki_art (Николай Василев)
    Много е красиво Гош!
    На всички мастилените деца, са ни свидни и мили!
    Защото извират от сърцето!
  • mislitel (Георги Каменов)
    Мълниеносец, Мариела, Мариана, Светле, благодаря, че спряхте тук и коментирайте този ми стих, който е сред малкото такива, които си ценя!
  • contessa (Светла Асенова)
    Прегръдка за свидните ти мастилени дечица...
  • brinne (Мариана Бусарова)
    Така е, всеки оставя частица от себе си, когато пише. Много красиво си го разкрил в този стих.
  • Maryroj (Мариела)
    "Това съм аз - пътека синя в стихове излята,
    поела към забравата... от пламъци..." Колко странно и аз изгорих своите чернови. Но аз съм хаотична- пиша ги на хвърчащи листи, а не в тетадка. И най-важно е, че любимият ми ги е прочел - те бяха за него, а не да гоня слава.
  • Мълниеносец (Мълниеносец)
    Бравос!!!

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.