Моите мастилени деца
Понякога са пеперудени криле,
друг път пък - зъби, кости, привидения,
но всички плод са на едно сърце -
картини в рими... моите стихотворения...
Написани са в мигове на плач,
но също и в усмивки на хвърчило,
лъчи от Слънце са, или сълзи на здрач,
децата ми... създадени с мастило...
Не са достойни за поет от занаята,
но в тях съм себе си... понякога без граници...
Това съм аз - пътека синя в стихове излята,
поела към забравата... от пламъци...
Това съм аз, а пък това са те -
създадени във миговете вдъхновение,
парченца малки от едно сърце,
каквото има и в това стихотворение...
30.11.2017.
Георги Каменов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
