mislitel (Георги Каменов)
1151 11133
Aug 10, 2019, 10:53 AM

Моите мастилени деца 

  Poetry » Other
724 8 23

Понякога са пеперудени криле,

друг път пък - зъби, кости, привидения,

но всички плод са на едно сърце -

картини в рими... моите стихотворения...

 

Написани са в мигове на плач,

но също и в усмивки на хвърчило,

лъчи от Слънце са, или сълзи на здрач,

децата ми... създадени с мастило...

 

Не са достойни за поет от занаята,

но в тях съм себе си... понякога без граници...

Това съм аз - пътека синя в стихове излята,

поела към забравата... от пламъци...

 

Това съм аз, а пък това са те -

създадени във миговете вдъхновение,

парченца малки от едно сърце,

каквото има и в това стихотворение...

 

30.11.2017.

 

Георги Каменов

© Георги Каменов All rights reserved.

Свързани произведения
Децата ми
ИнаКалина ИнаКалина
Poetry
Понякога съм твърде пеперуден.
Понякога съм повече зъбат.
В неземна приказка! Дори прокуден,
мастилото е кръвния ми брат!
Пресичат граници и дишат рими. ...
  687  10  15 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря за оценката, Цвети 🌹
  • Много е хубаво! Поздрави!
  • Много ми хареса казаното от теб, Иржи, тук. Благодаря!
  • Много е важно,Геопги,да си винаги себе си!Защото всеки е единствен и неповторим!...Харесва ми как изливаш мисълта си на един дъх,а където пуснеш и самоиронията....цената се удвоява!!!
  • Благодаря за оценката, Катя.
  • Красива творба!Хареса ми!
  • Благодаря, адаш.
  • Умно, смислено и хубаво...
  • Да, Надежда, така е, и така го чувствам.
    Благодаря ти.
  • Така е, Гош. Рошави, палави, усмихнати, или разплакани, стиховете са наши деца. Удрят, милват, разплакват...
  • На въпросите ти, Мариела, отговори могат да дадат само читателите...
    Благодаря ти.
  • "...поет от занаята.", а нима да си поет е занаят?
    Не са ли стиховете късче от душата,
    не са ли извор от сърцето -
    ще докосват ли другите сърца...
  • О, без думи съм, Ина...
    Наистина!
  • Е, щом ме вдъхнови... "Децата ми"... Благодаря ти, Гош!
  • Дами, карате ме да изчервявам бузки с вашите комплименти и мили думички 🌹
    Благодаря ви с поклон 🌹🌹🌹
  • Това е! Кавалерът наш - със 🌹 роза!
    За Ангелчето и за мен - Мимоза!

    Благодаря ти, Гош!
  • Наистина пишеш възхитително. Е, това е талант!
  • Благодаря на Мария и Ангелчето за прекрасните коментари и им поднасям по една (виртуална) роза 🌹🌹🌹
    Ничка, благодаря също и на теб, но с по една бира, за наздраве :"
  • Да, тука всички ние сме щастливи
    с децата си мастилени, но живи,
    които в бъдното ще продължат
    следите ни от земния ни път.
    Така, дори тогава ще сме живи!
    Това разбрали, днес сме с тях щастливи!
  • Много е красиво Гош!
    На всички мастилените деца, са ни свидни и мили!
    Защото извират от сърцето!
  • Мълниеносец, Мариела, Мариана, Светле, благодаря, че спряхте тук и коментирайте този ми стих, който е сред малкото такива, които си ценя!
  • Прегръдка за свидните ти мастилени дечица...
  • "Това съм аз - пътека синя в стихове излята,
    поела към забравата... от пламъци..." Колко странно и аз изгорих своите чернови. Но аз съм хаотична- пиша ги на хвърчащи листи, а не в тетадка. И най-важно е, че любимият ми ги е прочел - те бяха за него, а не да гоня слава.
Random works
: ??:??