Aug 10, 2019, 10:53 AM

Моите мастилени деца

  Poetry » Other
906 8 23

Понякога са пеперудени криле,

друг път пък - зъби, кости, привидения,

но всички плод са на едно сърце -

картини в рими... моите стихотворения...

 

Написани са в мигове на плач,

но също и в усмивки на хвърчило,

лъчи от Слънце са, или сълзи на здрач,

децата ми... създадени с мастило...

 

Не са достойни за поет от занаята,

но в тях съм себе си... понякога без граници...

Това съм аз - пътека синя в стихове излята,

поела към забравата... от пламъци...

 

Това съм аз, а пък това са те -

създадени във миговете вдъхновение,

парченца малки от едно сърце,

каквото има и в това стихотворение...

 

30.11.2017.

 

Георги Каменов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Каменов All rights reserved.

Comments

Comments

Децата ми 🇧🇬

Понякога съм твърде пеперуден.
Понякога съм повече зъбат.
В неземна приказка! Дори прокуден,
мастилото е кръвния ми брат!
Пресичат граници и дишат рими. ...
861 10 14

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....