Aug 10, 2019, 10:53 AM

Моите мастилени деца

  Poetry » Other
905 8 23

Понякога са пеперудени криле,

друг път пък - зъби, кости, привидения,

но всички плод са на едно сърце -

картини в рими... моите стихотворения...

 

Написани са в мигове на плач,

но също и в усмивки на хвърчило,

лъчи от Слънце са, или сълзи на здрач,

децата ми... създадени с мастило...

 

Не са достойни за поет от занаята,

но в тях съм себе си... понякога без граници...

Това съм аз - пътека синя в стихове излята,

поела към забравата... от пламъци...

 

Това съм аз, а пък това са те -

създадени във миговете вдъхновение,

парченца малки от едно сърце,

каквото има и в това стихотворение...

 

30.11.2017.

 

Георги Каменов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Каменов All rights reserved.

Comments

Comments

Децата ми 🇧🇬

Понякога съм твърде пеперуден.
Понякога съм повече зъбат.
В неземна приказка! Дори прокуден,
мастилото е кръвния ми брат!
Пресичат граници и дишат рими. ...
860 10 14

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...