Мой живот на ръба на тъгата.
Преродена сълза,
абортирана радост
и подрязвани с обич крила.
Твърде често дори в самотата,
озверяла от студ и досада,
аз забравях защо съм дошла.
Твърде често в ръцете си носех
късче смях,
капка обич до лудост,
а сред тях се таеше тъга.
И понякога миг омагьосан
обещаваше някакво чудо,
а пък аз проигравах мига.
Мой живот - кръговрат от провали,
панахида на мъртви
любов и надежда,
колко нощи и дни пропилях.
Мой живот, аз преминах превала
и макар всеки път ме подвеждаш,
ще опитам да слизам без страх.
© Валентина Шейтанова Todos los derechos reservados