Dec 4, 2007, 11:12 AM

Мой живот

  Poetry » Other
1.3K 0 22
 

         Мой живот на ръба на тъгата.

         Преродена сълза,

         абортирана радост

         и подрязвани с обич крила.

         Твърде често дори в самотата,

         озверяла от студ и досада,

         аз забравях защо съм дошла.

                           

         Твърде често в ръцете си носех

          късче смях,

          капка обич до лудост,

          а сред тях се таеше тъга.

          И понякога миг омагьосан

          обещаваше някакво чудо,

          а пък аз проигравах мига.

                           

          Мой живот - кръговрат от провали,

           панахида на мъртви

           любов и надежда,

           колко нощи и дни пропилях.

           Мой живот, аз преминах превала

           и макар всеки път ме подвеждаш,

           ще опитам да слизам без страх.

                           

                           

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Шейтанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...