4 дек. 2007 г., 11:12

Мой живот

1.3K 0 22
 

         Мой живот на ръба на тъгата.

         Преродена сълза,

         абортирана радост

         и подрязвани с обич крила.

         Твърде често дори в самотата,

         озверяла от студ и досада,

         аз забравях защо съм дошла.

                           

         Твърде често в ръцете си носех

          късче смях,

          капка обич до лудост,

          а сред тях се таеше тъга.

          И понякога миг омагьосан

          обещаваше някакво чудо,

          а пък аз проигравах мига.

                           

          Мой живот - кръговрат от провали,

           панахида на мъртви

           любов и надежда,

           колко нощи и дни пропилях.

           Мой живот, аз преминах превала

           и макар всеки път ме подвеждаш,

           ще опитам да слизам без страх.

                           

                           

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Шейтанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...