4 дек. 2007 г., 11:12

Мой живот

1.3K 0 22
 

         Мой живот на ръба на тъгата.

         Преродена сълза,

         абортирана радост

         и подрязвани с обич крила.

         Твърде често дори в самотата,

         озверяла от студ и досада,

         аз забравях защо съм дошла.

                           

         Твърде често в ръцете си носех

          късче смях,

          капка обич до лудост,

          а сред тях се таеше тъга.

          И понякога миг омагьосан

          обещаваше някакво чудо,

          а пък аз проигравах мига.

                           

          Мой живот - кръговрат от провали,

           панахида на мъртви

           любов и надежда,

           колко нощи и дни пропилях.

           Мой живот, аз преминах превала

           и макар всеки път ме подвеждаш,

           ще опитам да слизам без страх.

                           

                           

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Шейтанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...