4.12.2007 г., 11:12

Мой живот

1.3K 0 22
 

         Мой живот на ръба на тъгата.

         Преродена сълза,

         абортирана радост

         и подрязвани с обич крила.

         Твърде често дори в самотата,

         озверяла от студ и досада,

         аз забравях защо съм дошла.

                           

         Твърде често в ръцете си носех

          късче смях,

          капка обич до лудост,

          а сред тях се таеше тъга.

          И понякога миг омагьосан

          обещаваше някакво чудо,

          а пък аз проигравах мига.

                           

          Мой живот - кръговрат от провали,

           панахида на мъртви

           любов и надежда,

           колко нощи и дни пропилях.

           Мой живот, аз преминах превала

           и макар всеки път ме подвеждаш,

           ще опитам да слизам без страх.

                           

                           

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Шейтанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...