4.12.2007 г., 11:12

Мой живот

1.3K 0 22
 

         Мой живот на ръба на тъгата.

         Преродена сълза,

         абортирана радост

         и подрязвани с обич крила.

         Твърде често дори в самотата,

         озверяла от студ и досада,

         аз забравях защо съм дошла.

                           

         Твърде често в ръцете си носех

          късче смях,

          капка обич до лудост,

          а сред тях се таеше тъга.

          И понякога миг омагьосан

          обещаваше някакво чудо,

          а пък аз проигравах мига.

                           

          Мой живот - кръговрат от провали,

           панахида на мъртви

           любов и надежда,

           колко нощи и дни пропилях.

           Мой живот, аз преминах превала

           и макар всеки път ме подвеждаш,

           ще опитам да слизам без страх.

                           

                           

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Шейтанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...