28 jul 2017, 11:51  

Тази любов невъзможна

  Poesía » Otra
2K 19 20

Може би някога, в следващ  живот,

в ден  засега неизвестен,

пак ще се срещнат под синия свод...

Всичко ще бъде по-лесно...

 

Стройно момиче със синя пола.

Той пък – хлапак, лудо влюбен,

просто ще каже: „Със мене ела!

В тоя свят сам съм загубен!”

 

Двама ще тръгнат по дългия път –

млади, щастливи и нежни...

Все  за ръка,  до самата им смърт –

с вяра и светли надежди!...

 

Някога – може...Но не и сега,

в тази действителност друга...

Шепне тя тихо със свита душа:

„Имаме дом и съпрузи...”

 

После в очите засяда вина -

тяхната обич е грешка!...

Бедните влюбени  мъж и жена -

жертви  на слабост човешка!...

 

Тя ще завие към супера пак -

да пазарува за вкъщи!...

Той за дома си ще мисли и как

пак да не бъде намръщен...

 

И ще посрещат с безсънни очи

дните си - дълги и сложни...

А във душите им все ще боли

тази любов невъзможна...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роберт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря!...
  • Истинско!
  • Благодаря!..
  • Никой няма право да съди любовта. Хареса ми този стих, Роби!
  • Люси и Ирина, благодаря за коментарите...Разбира се, че случаят с моите лирически герои е от изключенията и много повече са щастливите бракове...Но и това го има - нито щастлив брак, нито пълноценно изживявана любов...Живот - какво да го правиш?...

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...