Тази любов невъзможна
Може би някога, в следващ живот,
в ден засега неизвестен,
пак ще се срещнат под синия свод...
Всичко ще бъде по-лесно...
Стройно момиче със синя пола.
Той пък – хлапак, лудо влюбен,
просто ще каже: „Със мене ела!
В тоя свят сам съм загубен!”
Двама ще тръгнат по дългия път –
млади, щастливи и нежни...
Все за ръка, до самата им смърт –
с вяра и светли надежди!...
Някога – може...Но не и сега,
в тази действителност друга...
Шепне тя тихо със свита душа:
„Имаме дом и съпрузи...”
После в очите засяда вина -
тяхната обич е грешка!...
Бедните влюбени мъж и жена -
жертви на слабост човешка!...
Тя ще завие към супера пак -
да пазарува за вкъщи!...
Той за дома си ще мисли и как
пак да не бъде намръщен...
И ще посрещат с безсънни очи
дните си - дълги и сложни...
А във душите им все ще боли
тази любов невъзможна...
© Роберт All rights reserved.
