14 may 2009, 15:08

***(може и без шапка)

  Poesía
1.5K 0 20

 

 

неканено нахълтва

светло под клепачите

наритва съня от зениците

с ръбати пети

 

 

марш!

 

в гънките на огледалото

припуква (не)познато отражение

подпухнали коси

прошарен безпоряден поглед

малко бръчки

(уж от смях)

 

бърза черна глътка кафе

се стоварва в стомаха

вените обдишва

насилногорчиво раздува  кръвта

 

усмивка бутафорна

гримирана шапка

щръкват раменете

 

кукла на конци без ни един здрав

 

готово!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дора Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И пак съм аз. На тези години - с периферия, след някоя друга годинка - с воалетка, след като ми се сбръчка огледалото, направо шапка невидимка - задължително!!! Трябва си шапо, за студ, за слънце и за други. Доре, благодаря ти, че ме замисли за това допълнение към тоалета!!!
  • Да ви кажа честно - все си мисля за тая пуста шапка. Не нося, признавам си. Но пък - от друга страна - не е за пренебрегване като вариант... Но задължително с периферия, хем по-голямшка ! Та да не ме стряска "плашещото" огледало

    Благодаря ви, че се спирате "под козирката"!
  • Абе май без шапка не може, с тоя подпухнал кичур и разрошена усмивка. Ей, много гънки по моето огледало напоследък! Дали да го сменя, дай съвет Доре?!
  • марш и готово - ;Р
  • много хубаво

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...