14 may 2009, 15:08

***(може и без шапка)

  Poesía
1.5K 0 20

 

 

неканено нахълтва

светло под клепачите

наритва съня от зениците

с ръбати пети

 

 

марш!

 

в гънките на огледалото

припуква (не)познато отражение

подпухнали коси

прошарен безпоряден поглед

малко бръчки

(уж от смях)

 

бърза черна глътка кафе

се стоварва в стомаха

вените обдишва

насилногорчиво раздува  кръвта

 

усмивка бутафорна

гримирана шапка

щръкват раменете

 

кукла на конци без ни един здрав

 

готово!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дора Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И пак съм аз. На тези години - с периферия, след някоя друга годинка - с воалетка, след като ми се сбръчка огледалото, направо шапка невидимка - задължително!!! Трябва си шапо, за студ, за слънце и за други. Доре, благодаря ти, че ме замисли за това допълнение към тоалета!!!
  • Да ви кажа честно - все си мисля за тая пуста шапка. Не нося, признавам си. Но пък - от друга страна - не е за пренебрегване като вариант... Но задължително с периферия, хем по-голямшка ! Та да не ме стряска "плашещото" огледало

    Благодаря ви, че се спирате "под козирката"!
  • Абе май без шапка не може, с тоя подпухнал кичур и разрошена усмивка. Ей, много гънки по моето огледало напоследък! Дали да го сменя, дай съвет Доре?!
  • марш и готово - ;Р
  • много хубаво

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...