14.05.2009 г., 15:08

***(може и без шапка)

1.5K 0 20

 

 

неканено нахълтва

светло под клепачите

наритва съня от зениците

с ръбати пети

 

 

марш!

 

в гънките на огледалото

припуква (не)познато отражение

подпухнали коси

прошарен безпоряден поглед

малко бръчки

(уж от смях)

 

бърза черна глътка кафе

се стоварва в стомаха

вените обдишва

насилногорчиво раздува  кръвта

 

усмивка бутафорна

гримирана шапка

щръкват раменете

 

кукла на конци без ни един здрав

 

готово!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дора Павлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И пак съм аз. На тези години - с периферия, след някоя друга годинка - с воалетка, след като ми се сбръчка огледалото, направо шапка невидимка - задължително!!! Трябва си шапо, за студ, за слънце и за други. Доре, благодаря ти, че ме замисли за това допълнение към тоалета!!!
  • Да ви кажа честно - все си мисля за тая пуста шапка. Не нося, признавам си. Но пък - от друга страна - не е за пренебрегване като вариант... Но задължително с периферия, хем по-голямшка ! Та да не ме стряска "плашещото" огледало

    Благодаря ви, че се спирате "под козирката"!
  • Абе май без шапка не може, с тоя подпухнал кичур и разрошена усмивка. Ей, много гънки по моето огледало напоследък! Дали да го сменя, дай съвет Доре?!
  • марш и готово - ;Р
  • много хубаво

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...