14.05.2009 г., 15:08

***(може и без шапка)

1.5K 0 20

 

 

неканено нахълтва

светло под клепачите

наритва съня от зениците

с ръбати пети

 

 

марш!

 

в гънките на огледалото

припуква (не)познато отражение

подпухнали коси

прошарен безпоряден поглед

малко бръчки

(уж от смях)

 

бърза черна глътка кафе

се стоварва в стомаха

вените обдишва

насилногорчиво раздува  кръвта

 

усмивка бутафорна

гримирана шапка

щръкват раменете

 

кукла на конци без ни един здрав

 

готово!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дора Павлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И пак съм аз. На тези години - с периферия, след някоя друга годинка - с воалетка, след като ми се сбръчка огледалото, направо шапка невидимка - задължително!!! Трябва си шапо, за студ, за слънце и за други. Доре, благодаря ти, че ме замисли за това допълнение към тоалета!!!
  • Да ви кажа честно - все си мисля за тая пуста шапка. Не нося, признавам си. Но пък - от друга страна - не е за пренебрегване като вариант... Но задължително с периферия, хем по-голямшка ! Та да не ме стряска "плашещото" огледало

    Благодаря ви, че се спирате "под козирката"!
  • Абе май без шапка не може, с тоя подпухнал кичур и разрошена усмивка. Ей, много гънки по моето огледало напоследък! Дали да го сменя, дай съвет Доре?!
  • марш и готово - ;Р
  • много хубаво

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...