doreto66 (Дора Павлова) doreto66 (Дора Павлова)
4 161
May 14, 2009, 3:08 PM

***(може и без шапка)

  Poetry
1.5K 0 20

 

 

неканено нахълтва

светло под клепачите

наритва съня от зениците

с ръбати пети

 

 

марш!

 

в гънките на огледалото

припуква (не)познато отражение

подпухнали коси

прошарен безпоряден поглед

малко бръчки

(уж от смях)

 

бърза черна глътка кафе

се стоварва в стомаха

вените обдишва

насилногорчиво раздува  кръвта

 

усмивка бутафорна

гримирана шапка

щръкват раменете

 

кукла на конци без ни един здрав

 

готово!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дора Павлова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • svetlanal (Светлана Лажова)
    svetlanal (Светлана Лажова)
    И пак съм аз. На тези години - с периферия, след някоя друга годинка - с воалетка, след като ми се сбръчка огледалото, направо шапка невидимка - задължително!!! Трябва си шапо, за студ, за слънце и за други. Доре, благодаря ти, че ме замисли за това допълнение към тоалета!!!
  • doreto66 (Дора Павлова)
    doreto66 (Дора Павлова)
    Да ви кажа честно - все си мисля за тая пуста шапка. Не нося, признавам си. Но пък - от друга страна - не е за пренебрегване като вариант... Но задължително с периферия, хем по-голямшка ! Та да не ме стряска "плашещото" огледало

    Благодаря ви, че се спирате "под козирката"!
  • svetlanal (Светлана Лажова)
    svetlanal (Светлана Лажова)
    Абе май без шапка не може, с тоя подпухнал кичур и разрошена усмивка. Ей, много гънки по моето огледало напоследък! Дали да го сменя, дай съвет Доре?!
  • Marrta (Дора)
    Marrta (Дора)
    марш и готово - ;Р
  • natalia (Наталия Божилова)
    natalia (Наталия Божилова)
    много хубаво

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0