17 nov 2007, 13:43

Можем да крещим 

  Poesía » Otra
1083 0 30
Кървящо е... и можем да крещим.

Прегризахме гърлата и на кучките.

Преглътнати сме в тази тъмнина,

останаха ни само петолъчките.

Омразата... отеква като вопъл.

Камбанен звън, а после тишина.

Сълзите ни - преливаща са болка.

Очите тъжни... мокра самота.

Умирахме ли в жалките си спомени.

След стъпките останаха огризките.

И близки май не бяхме... само гонени.

Предъвкахме по ъглите усмивките.

Посоката е с криво петолиние.

А стръмното, отявлена случайност.

Препъваме следите си от сливане

по жалката, разголена паважност.

С пулсиращата жажда се разделяме.

Понякога се учим да заспиваме.

В часовника минутите разреждаме,

Секундно се обичаме... до спиране.

И нека да сме кратки... като мигове,

годините ще служат за поверие.

Взаимно ще бледнeем като стихове,

изписани от сляпото доверие!

© Кремена Стоева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??