Можем да крещим
Прегризахме гърлата и на кучките.
Преглътнати сме в тази тъмнина,
останаха ни само петолъчките.
Омразата... отеква като вопъл.
Камбанен звън, а после тишина.
Сълзите ни - преливаща са болка.
Очите тъжни... мокра самота.
Умирахме ли в жалките си спомени.
След стъпките останаха огризките.
И близки май не бяхме... само гонени.
Предъвкахме по ъглите усмивките.
Посоката е с криво петолиние.
А стръмното, отявлена случайност.
Препъваме следите си от сливане
по жалката, разголена паважност.
С пулсиращата жажда се разделяме.
Понякога се учим да заспиваме.
В часовника минутите разреждаме,
Секундно се обичаме... до спиране.
И нека да сме кратки... като мигове,
годините ще служат за поверие.
Взаимно ще бледнeем като стихове,
изписани от сляпото доверие!
© Кремена Стоева All rights reserved.
