Можем да крещим
Прегризахме гърлата и на кучките.
Преглътнати сме в тази тъмнина,
останаха ни само петолъчките.
Омразата... отеква като вопъл.
Камбанен звън, а после тишина.
Сълзите ни - преливаща са болка.
Очите тъжни... мокра самота.
Умирахме ли в жалките си спомени.
След стъпките останаха огризките.
И близки май не бяхме... само гонени.
Предъвкахме по ъглите усмивките.
Посоката е с криво петолиние.
А стръмното, отявлена случайност.
Препъваме следите си от сливане
по жалката, разголена паважност.
С пулсиращата жажда се разделяме.
Понякога се учим да заспиваме.
В часовника минутите разреждаме,
Секундно се обичаме... до спиране.
И нека да сме кратки... като мигове,
годините ще служат за поверие.
Взаимно ще бледнeем като стихове,
изписани от сляпото доверие!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Стоева Всички права запазени
