9 abr 2008, 11:10

Можем ли

1K 0 17
Можем ли да си простим отново,
да отмием нагнетени думи,
погледи камшични? Да заровим
злостния сарказъм помежду ни?

Можем ли магията тревожна
да прикрием с болнични одежди?
Вместо да я заведем под ножа,
да й купим хапче за надежда?

Можем ли с наивността на птиците
простичко на двора да запеем?
Или като онзи странстващ Рицар
да се борим с вятърни злодеи?

Късно ли е? Облакът проплаква
и закрива слънцето сърдито.
... Пръстите ти се насочват в мрака.
С моите се срещат. И се сплитат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бианка Габровска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...