9 апр. 2008 г., 11:10

Можем ли

1K 0 17
Можем ли да си простим отново,
да отмием нагнетени думи,
погледи камшични? Да заровим
злостния сарказъм помежду ни?

Можем ли магията тревожна
да прикрием с болнични одежди?
Вместо да я заведем под ножа,
да й купим хапче за надежда?

Можем ли с наивността на птиците
простичко на двора да запеем?
Или като онзи странстващ Рицар
да се борим с вятърни злодеи?

Късно ли е? Облакът проплаква
и закрива слънцето сърдито.
... Пръстите ти се насочват в мрака.
С моите се срещат. И се сплитат.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бианка Габровска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...