9 апр. 2008 г., 11:10

Можем ли

1K 0 17
Можем ли да си простим отново,
да отмием нагнетени думи,
погледи камшични? Да заровим
злостния сарказъм помежду ни?

Можем ли магията тревожна
да прикрием с болнични одежди?
Вместо да я заведем под ножа,
да й купим хапче за надежда?

Можем ли с наивността на птиците
простичко на двора да запеем?
Или като онзи странстващ Рицар
да се борим с вятърни злодеи?

Късно ли е? Облакът проплаква
и закрива слънцето сърдито.
... Пръстите ти се насочват в мрака.
С моите се срещат. И се сплитат.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бианка Габровска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...