Можем ли
да отмием нагнетени думи,
погледи камшични? Да заровим
злостния сарказъм помежду ни?
Можем ли магията тревожна
да прикрием с болнични одежди?
Вместо да я заведем под ножа,
да й купим хапче за надежда?
Можем ли с наивността на птиците
простичко на двора да запеем?
Или като онзи странстващ Рицар
да се борим с вятърни злодеи?
Късно ли е? Облакът проплаква
и закрива слънцето сърдито.
... Пръстите ти се насочват в мрака.
С моите се срещат. И се сплитат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бианка Габровска Всички права запазени
