9.04.2008 г., 11:10

Можем ли

1K 0 17
Можем ли да си простим отново,
да отмием нагнетени думи,
погледи камшични? Да заровим
злостния сарказъм помежду ни?

Можем ли магията тревожна
да прикрием с болнични одежди?
Вместо да я заведем под ножа,
да й купим хапче за надежда?

Можем ли с наивността на птиците
простичко на двора да запеем?
Или като онзи странстващ Рицар
да се борим с вятърни злодеи?

Късно ли е? Облакът проплаква
и закрива слънцето сърдито.
... Пръстите ти се насочват в мрака.
С моите се срещат. И се сплитат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бианка Габровска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...