Мойте гори
Високи гори, бързи реки,
оставиха в мен
трайни следи от беди.
Високи гори, отровни стрели,
забиваха в мен
спомена сив от сълзи.
А трайният спомен, оставен от тях,
от остри бодли се бои.
А сподавен глас от душата крещи
и плахо се в нея таи.
Високи гори, поля от звезди
оставиха в мен
запомнени дни... веч бледи.
Високи скали, засяти с треви,
ще оставят във мен
завинаги жив, но горчив.
Мойте гори, мойте скали,
споменът мой, вечно бленува за Вас.
Под жарки лъчи, над влажни очи,
а сълзите потъват в морето на нощния час.
Остри бодли, запомнени дни.
Споменът! Той ме разкъсва отвътре със бяс.
Във влажни треви, пред буйни реки,
а шепот на цвете заглушава силния глас.
LIKADEVONEN / 16.05.06y. 12:30h /
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Илия Деведжиев Todos los derechos reservados
