Мойте гори

12.03.2008 г., 18:20 ч.

Поезия » Друга

764 0 2

Високи гори, бързи реки,
оставиха в мен
трайни следи от беди.
Високи гори, отровни стрели,
забиваха в мен
спомена сив от сълзи.

А трайният спомен, оставен от тях,
от остри бодли се бои.
А сподавен глас от душата крещи
и плахо се в нея таи.

Високи гори, поля от звезди
оставиха в мен
запомнени дни... веч бледи.
Високи скали, засяти с треви,
ще оставят във мен
завинаги жив, но горчив.

Мойте гори, мойте скали,
споменът мой, вечно бленува за Вас.
Под жарки лъчи, над влажни очи,
а сълзите потъват в морето на нощния час.

Остри бодли, запомнени дни.
Споменът! Той ме разкъсва отвътре със бяс.
Във влажни треви, пред буйни реки,
а шепот на цвете заглушава силния глас.

LIKADEVONEN / 16.05.06y. 12:30h /

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Katriona (Кети Рашева)

2008-03-12T18:45:18+02:00

Високи скали, засяти с треви,
ще оставят във мен
завинаги жив, но горчив. - ей на тия три реда не мога да им хвана нито смисъл, нито метафора някаква, струва си да го огледаш още малко
miss_teneva (Дида Тенева)

2008-03-12T18:40:26+02:00

Спомнените красиви само чувствай, а от лошите просто се учи!Внушителен стих!