Високи гори, бързи реки,
оставиха в мен
трайни следи от беди.
Високи гори, отровни стрели,
забиваха в мен
спомена сив от сълзи.
А трайният спомен, оставен от тях,
от остри бодли се бои.
А сподавен глас от душата крещи
и плахо се в нея таи.
Високи гори, поля от звезди
оставиха в мен ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up